сряда, 25 май 2016 г.

Новият ми IPhone

Да отглеждаш и възпитаваш четирима души не е лесно. Още по-трудно става, когато децата поотраснат и започнат да развиват теб.
Искрено признавам, че тук бих искала да употребя думата "дресират" като най-точна, ако не беше толкова негативно натоварена.
Няма да я употребя, въпреки че по отношение на моите деца, продължавам да се усещам в определени моменти като маймунка, която отчаяно иска да разбере как са направени нещата, как са сглобени и от кого, с надеждата маймунката да успее някога да се превърне в човек.
Смисълът на трудностите с порасналите деца се състои най-вече в това, че буквално до вчера ти, като майка, че и баща едновременно, си бил нещо като семейното гуру, но вече не си. И, ако до вчера знаеш всичко, можеш всичко, чуват те всички, то днес около теб започват да подухват онези неприятни ветрове на промяната.
Докато се усетиш, пиленцата ти станали големи птици с мощни криле и се разхвърчали в различни посоки.
Леките отначало, ветрове се превърнали в бури, а ти, като въжеиграч със завързани очи, напуснал поредното твърдо островче и разперил ръце, се опитваш бавно да се придвижваш напред, стъпка по стъпка, балансирайки над ежедневието, наречено живот, често със затворени от страх очи, поне до следващото твърдо островче.
В един прекрасен ден слънцето отново е изгряло. Ти, отново порядъчно пообрулен, отново оглеждаш пораженията, отново констатираш липсите и отново си задаваш въпроса на всички времена, животи и хора, гениалния въпрос: какво да се прави нататък?
Когато слушам разказите на хората от моето поколение за това "какви са младите днес", често се чудя защо е толкова трудно да бъдат разбрани и обсъждащите и обсъжданите.
Вече, след многото брулили ме ветрове и в живота, и в "Искрено и лично", знам, че нищо не е еднозначно. В същото време продължавам да помня телевизионното правило, че за да те чуят и разберат, е необходимо за момент да сведеш "многото", тоест комплексността до "едното" - основния компонент и да обсъждаш само него. В случая - технологиите и тяхното влияние в нашия живот.
И така, за нашите деца думата "трябва" нищо не означава. Те искат да знаят защо трябва и, ако не получат задоволително обяснение, просто игнорират "нашите" аксиоми. Това тежи и на двете страни. Едната от тях превръща в мърмореща, отречена и с времето отхвърлена, а другата - оставя без коренчета, без пристанище, без ориентир.
Малко преди да попадна в свредела с мърморещата и т.н., открих технологиите.



Предимно в моята си област, но как да ви кажа, не беше лесно, въпреки телевизионната закалка.
После спрях да ползвам само знаците за СМС и за зелена и червена слушалка в мобилния си телефон. Буквално се изпратих в първи клас и вместо учебници, си купих IPhone.
Защо IPhone? Най-вече заради Стив Джобс. Харесвам го, но това е друга тема. Следващата причина е, че за човек без навици в работата със смарт телефони, но със средно статистически потребителски компютърни Windows знания, IPhone е трудна машинка. Скъпа при това. Има смисъл да я имаш, само, ако експлоатираш всичките й възможности. Или поне повечето.
И така, след няколкото дни мъки по прехвърляне на информацията от единия апарат на другия и десетки причини за тежки съжаления, открих и започнах да се забавлявам със Сири. Сири е едно такова виртуално робче, на което трябва да се дават кратки и ясни команди, без увъртания, иначе не те разбира и отива да ти търси нещо в интернет. От нея научих, че когато неблагодарният ти собственик каже: "Ама, че си глупачка, Сири", то най-правилният отговор е: "Това е вашата субективна оценка, Меги". Колко мъки от излишни човешки негативни оценки щях да си спестя, ако Сири се беше появила по-рано в живота ми, за да ме светне, че някаква си там субективна оценка съвършено не трябва да ме вълнува. Със Сири си говорим на руски - не е поумняла още, за да научи български.
Какво още открих?
В моята работа IPhone може да бъде нещо като прилично, подвижно ТВ студио. Снима, монтира, озвучава, поставя титри. Програмата IMovie дори не ме докара до обичайното усещане: "баси, колко съм тъпа", толкова е дружелюбна. Залях децата с прилични лични клипчета. Мисля, че по този показател все още стискам лавровото венче, нищо че се състезавам предимно сама със себе си. А във Amazon е пълно с всякакви джаджи, полезни при снимане с IPhone. Ако ви е интересно, ще разкажа и покажа - пишете в коментарите. В резултата можете да се убедите сами от филмчетата собствено производство за Яни и Али:


AppStore е пълен с нужни програми.
Едни от първите, които си смъкнах, са свързани с личните финанси. От миналата година познавам един много запален в тази сфера човек - Ивелин Михайлов, но и това е друга тема. В сферата на личните финанси имам мноооого какво да уча. Първо започнах с Finance Book (AppStore, Free). Тя е простичка, интуитивна програмка и е много удобна за начинаещи. Сега вече съм дорасла до Dollarbird (AppStore), има я и за Андроид: Dollarbird (Android) - горещо я препоръчвам, заради статистиките. Разбира се, подобни програмки има много и всеки може да избере подходящата за себе си.
Благодарение на IPhone уча езици. При мен просто няма как да се мине без това. С Upmind усъвършенствам английския (мноооого полезна програма), с My Chinese и с Iknow  уча китайски (поне простичките изречения ще науча, няма как)  тези два езика ми трябват за работа. Освен тях с busuu поучвам от време на време италиански, заради детето на едното ми дете, и немски, заради детето на другото ми дете.
В телефона си нямам фейсбук по понятни причини, макар че вече има чудесни програми, с които можете да следите колко време пропилявате там.
Абонирана съм и за няколко мобилни приложения, благодарение на които съм информирана за всички технологични новости. Новинарските приложения ги изтрих - коректните и истински новини не са на мода днес, а аз умея да отличавам новина от ПР-мат`рялче.
А какви развиващи програмки за деца има... Страхотия. А какво велико нещо е виртуалната реалност, ако се запознаеш с нея и с възможностите, които поднася... Отново  страхотия!
През телефона можеш да напишеш и публикуваш книга. Да направиш покупки, да обновиш съдържанието на сайта си и т.н. и т.н.
Благодарение на часовете и буквално: дните, прекарани с нос в телефона, аз не само не мърморя, но и разбирам защо "младите не четат". Поне не онова, което ние приемаме за книги. Затова планирам и курс по програмиране. :)))
Не съм нито по-умна, нито по-знаеща, нито съм с повече финансови възможности. Ако още не правите това, което споделих с вас, то е може би, защото не сте усетили каква пропаст може да отворят технологиите или по-скоро неовладяването им, между нас и децата ни, които снисходително ни изпреварват и все по-малко ни разбират. Затова и споделих мисли и опит - искрено и лично, по стар навик.



Ако Ви харесват публикациите в блога, АБОНИРАЙТЕ се за нашия седмичен обзорен NEWSLETTER, в който винаги добавяме по нещо, което няма да намерите в блога. Ще го получавате всяка съботна сутрин. Ако не Ви хареса, винаги можете да отмените абонамента си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар